28.10.2021 г., 21:06 ч.

Поезията с линия върху дланта 

  Поезия
348 15 9

Когато притъмнява вън

се приютявам

при мрачните предчувствия,

отчаяната воля

и черните езици на огъня

                            във пепелта...

Короната на залеза е моят спомен -

поезията с линия върху дланта.

...Че всяка безнадеждност

                            е вратата

към истинския и единствен свят,

сърцето е аскет във празнотата

        очите са самотният му брат.

...Очакането е самотен извор

високо в планината на страха -

стенанието на издъхващ прилеп

с криле затулил свойта пещера.

...Внезапно те пробива празнотата,

свисти неспирно с шум непоносим.

Нахлува тя във твоето пространство -

до извора се озоваваш ти!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Короната на залеза е моят спомен -

    поезията с линия върху дланта.

    ...Че всяка безнадеждност

    е вратата

    към истинския и единствен свят,

    сърцето е аскет във празнотата

    очите са самотният му брат."

    Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...
  • Сърдечно ви благодаря, скъпи колеги по перо и приятели, за подкрепата
    на скромния ми стих, (чрез коментар, чрез оценяване и чрез Любими).
    Дъбоко съм трогнат и ви пожелавам много здраве и светла неделя!

    Лека вечер!
  • Очакането е самотен извор
    високо в планината на страха -
    Поздравления!
  • Великолепно! Празнотата и извора… Поздравления, Младене!
  • "Поезията с линия върху дланта" - Бог те е дарил с поезия, другото е маловажно! Поздравления и бъди!
  • Мисля, че тази мрачност не ти отива.Ти си особен вид светлина и мъдрина!
    Но пък...." Короната на залеза е моят спомен -
    поезията с линия върху дланта.".... Това е нещо прекрасно!
  • Алегоричен стих с мъдри послания! Тъмнината води до мрачни предчувствия, които само един Поет може да превърне в прекрасни стихове! Поздравления!
  • Навява тъга, това прекрасно стихотворение, Младен,
    " сърцето е аскет в празнотата очите са самотният му брат".
    Често пъти човек изпада в такива състояния, но поезията е добър проводник и на миланхолията и на самотата! Много ми хареса!
  • Впечатляващо!👏
    " Че всяка безнадеждност е вратата
    към истинския и единствен свят,
    сърцето е аскет във празнотата,
    очите са самотния му брат"!!!
    Аплодисменти, Маестро!😄
Предложения
: ??:??