Поезията-Тишина
Най-страшно е посредственост да виждаш.
Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.
Парадът на невзрачните не те убива,
а стихоплетствата им рухват под праха
на времето с индиферентен поглед,
пронизващ пак озлочестената тълпа.
Сгъстена пагубно с капричоси на Гоя
и с еднодневки сътворени от калта.
В такива мигове Върхът те съзерцава -
отшелник свят над блатните мъгли.
Над жабешкото квакане се извисява -
Той - Войнът - съвест под порой стрели.
Посочва ти отвесната разправа
с огромна, кривогледа равнина.
Единствено с катерене стремглаво
ще стигнеш храма
на
Поезията-Тишина.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Великолепно изграден, монолитен образ на поезията - тишина!... Прочетох с удоволствие и размисъл...
-
обичам да те чета...
-
Много мъдрост има в този стих!
Поздрави, Младене! -
Хареса ми.
А посредствеността е нормална. В природата гении няма - освен сред хората, посредствен означава "по средата". Демек - ни начело, ни накрая.
Талантите и гениите при хората са изключения, които тласкат историята - не живота! - и дразнят нормалната посредственост. За която стабилността е основа.
Но това е сложна тема... -
" В такива мигове върхът те съзерцава -
отшелник свят над блатните мъгли.
Над жабешкото квакане се извисява -
Той - Войнът- съвест под порой стрели."
Колко величествен е този Връх, Младене!
Тези, които са го видели, му се възхищават. А ето какво написах аз преди десет години за Върха, на който се стига с летеж на духа:
И спуска козята пътечка,
изронена от стъпки луди.
Поканата не е за мечки.
Върхът обича пеперуди.
Върхът е отправил покана към теб и ти го знаеш, Мисан! -
"В такива мигове Върхът те съзерцава -
отшелник свят над блатните мъгли."
Адмирации за стиха ти, Младене! -
Посредствените винаги се стремят да се катерят стремглаво нагоре с всякакви средства! Само времето е съдник за таланта! Поздравления, мъдър стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
