*Вдъхновено от измислена история запечатана в страниците на стара книга

Отново те видях с усмивка на лице,

а до теб бе тя с твоето бебе на ръце.

Погледна ме и сякаш през мен видя,

как искам вместо нея аз до тебе да стоя.

Зад фасада силна се криеш и казваш че не помниш ме,

ала щом погледнеш към мен оказва се, че всичко лъжа е.

Вината моя е, така е.

Нима безгрешен човек има?

Що съдбата ни вещае само времето ще покаже.