5.03.2017 г., 17:43 ч.

Поглед 

  Поезия
260 2 0
Ти си дупка
на ухото ми,
част от мен,
която я няма,
минус тъкан
плюс недостатъците,
ставаме двама,
които изчезват в следобеда
като стъпки в пясъка.
Аз съм нищо,
докато не ме погледнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??