12.06.2008 г., 0:33 ч.
Погледни
Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята -
с покълналите нови семена.
Едно от тях си ти – душата ти -
стаило в себе твоята тъга...
Наоколо навсякъде поглеждаш -
във всекиго по малко се откриваш.
Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
там... истинският ТИ ли ще се видиш?!
© Дора Павлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...и дано се познае !
-
чудесно е!много истинско!Поздравления!
-
Поздрав,харесах!
-
И аз не зная...
Благодаря ви! -
"...във всекиго по малко се откриваш.
Накрай, опитай да се взреш и в себе си,
там... истинският ТИ ли ще се видиш?!"
-----
От толкова откриване си станал повече
и взреш ли се, ще видиш всеки -
ТИ, който и да си,
те вече са у тебе ТИ,
и са дотолкова от истинските,
колкото и ТИ...
Поздрави, приятелчице! Прегръдки - също и по колкото... -
Поздрав, харесах!
-
Не знам. Но стихът е хубав!
-
Сърцето на зърното житно е хляб.Хубаво!
-
във всекиго по малко се откриваш.
...!!! -
!!!!
Браво... -
Браво!
-
Каке...!
Браво! -
Хареса ми...Поздравления!!!
-
Много хубаво...много...
чуден финал...прекрасен стих!
с обич, мила Доре. -
Поздрави,Доре!
-
Видях онази птичка,
лекокрилата…
онази дето Пролетта не прави,
подранилата…
и се зарадвах…
*
А Пролетта Закон е -
нито пита, нито мами…
Тя просто идва…
съвършена…
…като лани.
Проклет да съм
ако не я допусна…
в себе си.
И трижди съм проклет,
ако се случи
да стоя на пътя и.
*
А птичката е волна
и е някъде…
тя пратена е може би,
да ме сроди
пак, с брат ми…
видях я
тихо сгушена…
на топло…
*
… в скута на сестра ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
