Когато в очите ти пламъкът гасне
и сълзи напират от сбраната скръб,
аз няма, ти знай, да стоя безучастно,
ще бъда до тебе по трудния път!
Когато дочуя в гърдите ти вопъл
и сгушен те видя в студения мрак,
ще легна до тебе и с погледа топъл
ще стопля в сърцето ти вечния сняг!
Когато край хората злобни минаваш
и чуваш от тях, че не си им присъщ...
Спри! Погледни ги! Не се ли отчаяш -
ще знаеш, че ти си от тях по-могъщ! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация