Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда
не съзираш ли в ириса син?
В кой ли град мисълта те повежда,
в кое село и слог с цъфнал крин?
Погледни ме в очи! За последно...
Аз ще сляза на спирката тих
и, пленен в красотата, наверно
ще напиша за теб светъл стих.