14.01.2024 г., 11:45 ч.
Поглеждай настрани
Така е тихо, че боли.
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали.
Сърцата ни за мъст са жадни.
Убий надеждата и ти,
че утре няма да сме безпощадни.
Така е тихо, че крещи,
душата ми опечалена.
Коя си мислиш, че си ти?
Питат ме - напред като погледна. ...
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали.
Сърцата ни за мъст са жадни.
Убий надеждата и ти,
че утре няма да сме безпощадни.
Така е тихо, че крещи,
душата ми опечалена.
Коя си мислиш, че си ти?
Питат ме - напред като погледна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Виолета Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
