... някак влажна я усещам,
потъва дълбоко в мене,
в душевната ми бездна
една любов несподелена.
В артериите ми чезне
неизживяното мое време,
с изтръпнали надежди
сред пепелящи ме проблеми.
Превърна се моето сърце
в сървайвърска поляна
с протегнати ръце
за светлина. Дали
ще го опазя цяло?
Кажи ми, мое старо,
криво огледало...!
© Валдемар Всички права запазени
Това оставям в паметта си от това интересно стихотворение. Чедесно хрумване: "сървайвърска поляна". Свежо!
Поздрав!