ПОГРЕБАНО СЪРЦЕ
Забраних си за теб да мечтая,
всеки полет заключих към теб!
Най-свирепата болка е тая –
да положиш сърцето в ковчег!
Невъзможност жестока дели ни,
нямам нищо какво да ти дам...
Но дори и пътека да има,
аз не искам за нея да знам!
И не искам ти в мен да се влюбваш –
този свят е безочлив, суров...
Ще се смеят на твоята лудост,
без да знаят какво е любов!
Тъй си шепна – молитва потребна...
И с ей тези си двете ръце
днес в земята студена погребвам
мойто живо пламтящо сърце!
© Христина Радомирова Всички права запазени