Анонимен (Анонимен)
27 11
14.05.2016 г., 0:01 ч.

Погребение 

  Поезия » Любовна
1488 2 5

Погребение

 

Все още дишам,

но отвътре съм мъртва.

Сама си направих погребение

и на него нямаше гости.

Изпратих се сама

напред във вечността.

Без теб не мога,

няма как да продължа.

Затова си устроих погребение

и на него нямаше гости.

Умрях в деня, в който ти си замина.

Знаеш ли, че дишането не е признак на живот?

Защото аз дишам, но не живея.

Знаеш ли, че пулсът не те прави жив?

Защото аз имам пулс, но не съм жива.

Аз съществувам.

Всеки дъх е за теб,

всеки удар на сърцето е за теб.

Едва ли ще се върнеш,

но аз продължавам да се надявам...

...да те видя още един път...

...да усетя дъха по кожата си...

...да експлодират емоциите в мен...

Съживи ме! Моля те!

Събуди ме от вечния сън!

Само ти го можеш...

...но теб те няма...

Затова устроих си погребение

и на него нямаше гости.

Беше само ти...

...в главата ми...

...в сърцето ми...

 

Д.Ц.

© Анонимен Всички права запазени

...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??