Погубена душа
Не я обърквай с погрешните си знаци,
Писна й от празни стъпки извървявани по пътя на мълчаливостта.
Загубена е тази нейна кауза,
Боли я да те вижда пак!
Бягай и не я докосвай с омайващ поглед и с твойта красота,
Недей да питаш блуждаещите във въздуха слънца,
къде е теб не те интересува,
душата й е в мъки и сълзи,
уби една любов трупана с години
И
радостта на пламваща в сърцето й заря.
........
Там, някъде, по редове и страници из книгите на любовта, извяват се сълзи в безкрайността,
късно е...
Погубена е в мъките на вечността.
Изгуби я и няма да я видиш скоро с усмивката на вечността...
Беше твоя, но не пожела ...
Беше и я пусна като камък в пещера.
П.П. .(С този текст описвам повечето хора какво биха направили.)
Истинската любов не умира.Тя остава, но бива притъпена от нашето съзнание с което успяваме много благополучно да си втълпим, че сме оставили всичко в миналото.Душата ни дълбоко в нас продължава да страда, без да е толкова явно.Дайте време на всяко нещо, то просто стои в пространството и си чака точния момент да се случи.За тази цел, обаче, живейте със сърцето си, за да не умирате всеки ден. Не се правете на интересни, като се карате и не давате шанс на хората.Всички сме грешници , всички имаме мъки, страхове, всички искаме да бъдем обичани и ценени, но дали всички се държим така, както искаме другите да се държат към нас?!
© Велла Неделчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ха, ха, ха очаквай неочакваното. Ако имаш вяра наистина ще я откриеш. Във всеки тъмен тунел прозира мъничка изкрица светлина. Осъзнах с годините че провалите в любовта не се случват защото не знае човек как да се държи със човекът до себе си, а за да го подготви именно за момента в който открие истинската такава и да се оттдаде със цялото си сърце и душа.
-
Вижте какво е написала авторката((Истинската любов не умира.Тя остава, но бива притъпена от нашето съзнание с което успяваме много благополучно да си втълпим, че сме оставили всичко в миналото.)) И е права. Ира любовта е сляпа и човек в отчаянието си по такава любов наистина може да постъпи глупаво и да нарани без да го е искал. Човек колкото и да е грешен трябва да се учи от грешките си и да израстне. Пожелавам Ви на Всички да изпитате и запазите истинската любов, онази заради която бихте жертвали всичко в живота си дори и самият него.
-
Ей го Иво, каза край и толкова!
Борислав, първо ти благодаря за търпението, както и на Велла. Наблюдавала съм злото и съм причинявала болка (един или два пъти и много отдавна, защото трудно се живее така). И знам, че това е съвсем съзнателен акт. Акт, с който искаш да унижиш, да смажеш и да осакатиш. И знам, че няма нормален човек, който върши това от любов или по грешка. Не съдя никого. Не прощавам също. Достатъчно е да простя на себе си това, че на моменти съм си позволила да се обезценя. Това е моята свобода. Знам И друго. Че желанието да нараниш е изключително силен импулс, породен от наистина силни чувства, добри, зли, без значение. Слава Богу при мен този импулс не съществува. Това е останалата част от свободата и на практика смисълът на живота ми. Защото ми носи и хармонията, и съм в състояние да изпитвам онази другата любов, за която преди малко говорихме. -
Хайде стига сме обсъждали кой е дорасъл и кой не. Стихотворението на Вела е красиво и това е важно тук.
-
Колеги, не разбирам защо толкова сте негативни. И сте прави в някои отношения и не. Иваило това което казваш е много тъжно, че би повярвал на някой който те мрази от колкото да ти кажат колко те обичат. Истинската любов е една единствена и само сърцето може да я познае. Това че много са изпитали негативната страна от фалшиви чувства не значи, че трябва да се откажат да търсят щастието. Ира наистина има много не дорасли, но всеки има право да изживее животът си както пожелае и ние не сме хората които да ги съдим. Всеки сам решава как да опише любовта която си изживява, било чрез поезия или от друго естество. Ще се лрят стихове защото хората които ги пишат са намерили музата заради която те творят. Ивайло, хората които най много обичаш, по закон на съдбата се случва че най много раняваш, но това не означава че го правиш нарочно нали. Не може да твърдиш че обичаш някой толкова много и да го раниш умишлено. Просто човек върши глупости от любов
-
Еее, ма нека да се разберем! То ако ще търпим недорасляци цял живот, значи нещо много са ни мръднали настройките. Не върви. Хич не върви. Тез божествени прошки и доотглеждания, са за хора търпеливи и с много излишно житейско време. Ние да не сме тибетски монаси.
-
Много е хубаво това, което казваш. Дори и частта с липсващата половина. Ще се престраша да ти опонирам само за едно. Това, че някой не я намира цял живот не означава, че живее с половин сърце или непълноценно. Оттам и следва, че няма половина, която да ни липсва. Всеки е създаден цял, осъзнат и подготвен да изпита безусловната любов, за която говори Велла. Дали ще се случи някой да затрепти на неговата душевна честота, определя животът. Но най-добре е да не храним такива очаквания, а да приемем светът такъв, какъвто ни се е предоставил. И да сме благодарни за любовта, която можем да дадем. Другото е съдба.
-
Ирина, относно твоя коментар. Това е така защото рядко хората намират в този живот сродната си душа, истинската, тази за която са родени. Всеки си има една единствена половинка, другото АЗ на своето съществуване, но е изключително трудно да я откриеш. За това повечето обичат някак си повърхностно. Не виждат истинската същност на любовта. Онази която те кара да живееш само за един единствен. Никой не възприема това чувство като закон на вселената, защото светът е пълен със завист и омраза. Но където има омраза, има и любов. Всичко върви ръка за ръка. Ако всичко беше бяло, как щяхме да знаем, че черното е лошо? Просто искам да пожелая на всеки да открие липсващата половинка от сърцето си, за да бие до края на живота си във синхрон със любимият човек.
-
Това което казваш е неоспоримо и най-вярно. Но, когато се говори за любов, повечето възприемаме примитивното обичане на човешко, не на вселенско ниво. Аз също, в случая.
-
Дяволски си права
-
Истинската любов е абсолютно безусловна и съществува винаги и навсякъде, но сме слепци, защото ни е трудно да виждаме и усещаме същината.Именно от тази същина произлизат любовта, красотата.И ако някой те нарани, това не означава, че не те обича, а че просто не е дорасъл.Всеки един проблем е уникален дар и предизвикателство, който именно да ти отвори очите да видиш в каква илюзия живееш и да си отвориш сърцето , да промениш себе си и да достигнеш на по-дълбоко ниво до собствената си уникалност. В точно тази уникалност именно се крие любовта.Любовта е безкрайна.Тя е вид информация, която е част от вселената.Частиците във вселената са същите и у нас самите.Те са божеството, уникалността.Ние избираме по какъв начин да виждаме нещата.Както тръгнем към тях , така ги и усещаме.Колкото по-малко нагласи ,очаквания и убеждения, толкова по-близко сме до същността.Но винаги сме в красота, придружена от много любов.За и във всяко нещо има любов, за да се развиваш.Учените са обичали науките си
-
Истинската любов съществува и тежко му онзи който не я е изпитал. Блажен е онзи който я има. Запитайте се всички какво за вас е истинската любов?
-
Ми как да умре истинската любов, като е метафора. Химия, страст и плътски бълнувания.
А иначе, ако наистина я има, съдейки по произведенията, в които я възпяват, тя милата е в много тежка кома и не знам кой е този велик реаниматор, който може да я върне към живот. Няма любов
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
