Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни,
сякаш картина-шедьовър някой съсипа.
Единствено спомен успя да остане
в празното място, където ти липсваш.
Някога отново ще срещнеш душата ми
и тя ще си спомни как си обичал.
Дано да не знаят тогава сърцата ни
такава любов как се отрича!