ПОГЪЛНАТА ИЗЦЯЛО

Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.

С теб е достижима всяка точка от родната земя,
небето е близо, а с него космосът и звездите,
с тихи стъпки влизам във всяка човешка душа,
с нея боледувам, виждам горенето на мечтите.

Ти си полета, птиците,вълните буйни на морето,
магията за оцеляване в живота брутален,
природата,въздуха, който дишам, цветовете
вплетени в мечтите, сълзите за нещо фатално.

Ти застана до единствената ми голяма любов,
от която остана само роза суха – тъжен хербарий.
С теб я боготворя в сълзите си с благослов,
с най нежните думи – пепел от угаснали пожари.

Не те продавах. Лев за теб в живота си не взех.
С отворени обятия любовния ти огън раздавах.
Водих те по пътища трудни с падения и успехи.
С теб от зората, към залеза щастливо плавам...

30 03 2016