Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори
да падне върху твойто рамо.
Пред нас са дните ни добри,
в които вечно ще сме двама.
До мен ли си, вали дъждът
и гали с пръстчета стъклата.
И утрин – скитница без път,
завесите си нежни мята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация