slavi2002 (Слави Тодоров)
93 165
13.04.2024 г., 16:31 ч.

Поиска ли това писмо? 

  Поезия » Любовна
526 5 11

Не си ме питала защо

мълча, когато зазорява.

Понякога броя до сто.

Така гневът ми преминава.

 

Не искам сенчица дори

да падне върху твойто рамо.

Пред нас са дните ни добри,

в които вечно ще сме двама.

 

До мен ли си, вали дъждът

и гали с пръстчета стъклата.

И утрин – скитница без път,

завесите си нежни мята.

 

Сред здрача син да помълчим –

два стръка мак сред юлска слама.

Потъвам в твоите очи.

И знай – обител друга нямам.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??