Покажи ми
Покажи ми импулс,
или поне зачатък на усмивка.
Искам да усетя ускорения ти пулс,
сгушена в мен под меката завивка.
Направи нещо, не стой така,
покажи емоция или поне ласка.
Животът е кратък, часовникът тиктака,
бъди себе си, не слагай маска.
Помниш ли? Когато подарих ти роза,
цветът ù бе кърваво червен.
Посветих ти и стихове, и проза,
но останах аз неоценен.
Кажи ми, не бе ли изненада
на романтична вечеря да те заведа.
Стара ли е вече думичката серенада,
или цял оркестър да ти доведа.
Какво трябва да правя,
все нещо не достига.
Дали всичко на съдбата да оставя
и да кажа стига.
Покажи ми импулс,
или прегърни ме с мъничко вълнение.
Нека да усетя ускорения ти пулс,
за мен това е вдъхновение.
22.06.2012г.
В. Николов
© Веселин Всички права запазени