Покана

... И́скрена си ти, нали́!...

Искаш ли любов?... Кажи́!..

Но от нея и: боли́...

Страх ли те е – отложи́!...

В пълнолунно пиршество́

на страстта със вихър нов –

с мен ела за тържество́

на: Човешката любов!...

Тази, Вечната!... Едната!...

... Де́то грабва изведнъж

щом: Случайността Жената

срещне във живота – с Мъж...

Любовта да бъде: Храм

и Религия за нас!...

Жрица ако бъдеш там:

– очаровай ме в екстаз!...

С огнените си коси́,

под пленителната гръд –

живо въгленче носи́:

– аз съм  „ритуален съд“...

А във „храма“ щом ще си́

ти го напълни със жар

и в олтара отнеси́ –

да раздухаме пожар!...

В него нека изгорят

всички досегашни дни –

с позабравен аромат

след „отминали“ жени!...

... С теб във Страстен летоброй

да запишем: Първи ден!...

... И от днес нататък той

да важи за теб и мен!...

Чакам те!... Ела!...Или́

плашиш се от любовта!?...

Вярно може да боли́

щом е много силна тя!...

В този  Храм, от Богове

няма да приемем знак 

да ни наствляват те!....

... Ние хора сме все пак!...

И човешки с много страст

небожествено грешим...

Даже с Боговете власт

богохулствайки делим!...

Онова, което сам

в „друго време“, в „друг момент“

съм пропуснал – в Този храм

искам с теб и без проблем...

Можем Целият живот

в емоционален стрес –

с дръзка авантюра в ход

да преместим в Нов адрес...

... Но в абсурдният стремеж

да догоним Вечността,

често „слепи“ от копнеж –

падаме ѝ в Пропастта...

Може би, а може би́

с гравитация сега,

както падащи звезди

ни влече: Една съдба!...

Само двама: аз и ти:

хайде безразсъдно днес

и с безумните мечти

пак да полетим с фине́с!...

Зная, че ще изгорим

в поривът на Дързостта,

но със шлейф от прах и дим

пак ще сме във Вечността...

*     *     *     *     *     *     *     *

... А сега: разбра нали́!?...

С много Огън в любовта:

– Сладко е, но и боли́,

щом „обжари“ ни Страстта!...

13.12.2019.