24.02.2024 г., 12:13 ч.

Покана 

  Поезия
505 4 9

 

 

          в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев

 

Дали прехласнат ослепях

или се смениха цветовете?

Забравили за земния си грях 

небесата ароматно светят. 

 

Сезоните които извървях,

сезоните на топли песни

ми връщат пролетния смях

на птици и цветя небесни. 

 

Пробудени води и семена 

от слънчевата нега засияват

и стелят нежни знамена 

край пътища, лъки,дъбрави...

 

Смълчано вятърът шепти,

игриво  вятърът ме пита:

"Ще дойдеш ли със мене,ти--

ей така, малко да поскитаме?"

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...
  1468  16  48 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за оценката и желанието за споделяне,Вили!
  • Чак не ми се тръгва от тук...
  • Благодаря за мъдрите думи и оценката, Миночка!🙏
  • Прекрасно посвещение, Стойчо! Има хора, които остават като остров зелен сред човешкия океан, където може душата да намери покой. Много ми хареса, много!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Още си мисля,че той след като го харесваше приживе...но пък за дълбоко съжаление сега звучи като епитафия!🙏
  • Бог да прости Стефан Чирпанлиев, Стойчо!
    Посветил си му много красив стих.

    "Сезоните които извървях,
    сезоните на топли песни
    ми връщат пролетния смях
    на птици и цветя небесни."

    Дано има достъп до небесните птици и цветя!
  • Чудесно посвещение, Стойчо!
  • Има и такива моменти в живота!
    Писателя Стефан Чирпанлиев,когато разбра,че има от мен посвещение се зарадва, уви,докато реша да го предложа за печат той се спомина.
    Има творби,независимо от формата и времето остават актуални.
    Стефан Чирпанлиев почина през 2002 година,но остави ярка следа в културния живот на Ямбол.
    Междувременно Стефан Чирпанлиев беше в преки родствени връзки със Захаринка, дъщерята на Захари Стоянов и гробът му е в с.Мадвен,Котелския балкан.
  • Още не съм започнала да пиша подобни посвещения, но днес е един такъв ден: ще дойдеш ли, вървим ли... Преди малко бях на опело/погребение, по-късно ще съм на детски рожден ден. Животът и смъртта вървят ръка за ръка.
    Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??