Танцувай с мене. моля те, ела.
От ъгъла на тротоара ще започнем.
Едно танго или игриво ча-ча-ча.
Или пък този вечен блус с живота,
По Фаустовски спри и погледни ме.
Извивките ми зрели докосни.
Извикай ме с желание. По име.
Ще се оставя да ме водиш Ти.
Премятай ме във вихъра на рока.
Завъртай ме във страстно болеро.
Извивай ме смущаващо дълбоко.
Сърцето си със мойто слей в едно.
И нека пламъците на фламенко ни изгарят.
И страстите в очите да пламтят.
Червената ми рокля е олтара,
на който ще положим Любовта.
Поспри до мене, тук, на тротоара.
Пред погледите на забързания свят.
И погали коричното ми тяло,
изсъхнало от толкоз самота.
В замяна, обещавам да разлистя
зелена сянка аз над твоята глава...
© Мариела Георгиева Всички права запазени