На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка...
гладен поглед към хляба отправи.
Едно сърчице, разтуптя се в мига
щом Вселената...
поклон чрез ръката ми прави.
© Валя Сотирова Всички права запазени