Майко Земльо, хранилнице наша,
щедро даряваш потния труд,
ръцете чевръсти, потно чело,
познаваш трудово дело...
И поклон след поклон неуморно,
за всяка тревичка... поклон..
Бурена чистим, снага без щир,
садилото шета... безспир...
Нозе уморени нежно галиш,
крачета боси в пръстта...
И болка гониш лековито,
в недрата... цярче е скрито...
Благодатна майко, Земльо мила!
Храниш и даряваш сила...
А ленивеца вечно гладува
и бурена си бушува...
Ех, щедра си, майко благодатна!
Щедра за всеки поклон...
Птици весело, мило припяват,
душа ми щедро даряват...
Е.Калчева
© Елена Калчева Всички права запазени