fyon (Мария Иванова Фьон)
24 257
24.01.2025 г., 22:14 ч.

Покоите 

  Поезия
82 3 4

Извивката на уличката мами

към скритите покои на декември.
Рисувана от уличните лампи,  
след нея – лекота от друго време.
 
След нея, в декемврийските покои,
записва някой чувството за лято.
Шушука си със призрака на зноя.
Привежда се смълчан над широтата.
 
Покоите са няколко цитата,
изпаднали от тишини и тайни.
И бавно те затопля мисълта ти,  
подобно порцелан, целунат в чайна.
 
Във всяко кътче там е скрито ехо
от пърхането на листа във мрака.
И тегли те да повървиш към него,  
но ехото дали ще те дочака?
 
И нищо, че извивката те мами
и споменът за лампите ти грее.
Обръщаш се, поглеждаш ги през рамо...
Покоите така ще оцелеят.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ина Калина, стоплят ме думите ми, особено важни са ми точно от теб, защото за мен пък твоята поезия е моята представа за добра поезия. Толкова деликатна, че винаги те чета с притаен дъх и ум.
  • "Покоите са няколко цитата,
    изпаднали от тишини и тайни.
    И бавно те затопля мисълта ти,
    подобно порцелан, целунат в чайна." Винаги намирам нещо, което драска глътката, мисълта. Обичам хубавата поезия.
  • Благодаря, Стойчо! Мил както винаги!
  • Покоите живеят в паметта ни.
    Поздравления, Мария!
Предложения
: ??:??