Всички пориви отлитат,
отнесени от вятъра жесток.
Всички мисли се оплитат
и сливат се в блестящ поток.
Устните горчиво шепнат
топли думи от студени дни.
И очите тихо трепнат
от тихи, неизплакани сълзи.
Ръцете търсят изгорени
от слънце жарко в пясъчни гори.
И впиват се безумно уморени
в безводни сивкави скали.
Отминава времето без думи,
без спомени, без истинни искри.
Отива си безславно и духът ми,
потънал тъжно в тиня и лъжи.
Нощите се нижат бавно
без любов, без сила, без мечти.
Ложето изстива странно
като труп под хладните звезди.
Целувки, вече вледенени,
бродят през лунните тъми.
И чакат от страст изпепелени
друга целувка да ги рани.
Всички пориви отлитат.
Аз чакам теб под ябълковия порой.
Всички мисли се оплитат.
А аз моля те за капчица покой.
13.04.2009 г., София
© Метафора Всички права запазени