diesto (Данаил Антонов)
1039 617
14.09.2022 г., 11:09 ч.

Покой, като пустош 

  Поезия » Любовна
1059 2 6


Покоят, тишина е до безчувственост. 
За спомен имам някакво петно. 
Любов ли е било, че в тази пустош 
на мене ми е просто все едно... 
Сега е късно повече от всякога.
Недей поглежда, търсещо назад!
Мъглата и завоите на вятъра
са истина, а думите - лъжа...
След толкова пожари идва дъжд.
(Валял съм цели дни и дълги нощи.) 
Жената, щом изплаче ли я мъж - 
към нея опустява. И изобщо... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

15.08.2021


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??