В монашески дрехи ще скрия любовта ни
             и ако има Господ, той ще я благославя.
             Ще нося всички спомени като молитвеник
             дори сърцето те да ми отравят.

             Косите, сбрали слънчевите ласки
             покорно с черна кърпа ще покрия,
             дори и вятър да не ги докосва
             запазени за теб от зла магия.

             Не на икона, а на образа ти ще се моля,
             за да не разпъвам чувствата на кръст.
             Очите ти са по-мили от тези на Бога
             и денонощно те над мен ще бдят.

             Килията ще бъде мойта крепост
             във нея с мисъл ще се утешавам,
             ще те пазя от магия страшна
             и вместо молитви, ще шепна че те чакам.

             А вечер, когато смирено си лягам,
             ще захвърлям с болка черното от себе си.
             И пак ще бъда чиста, само твоя
             и ще се любя с тебе във съня си.