МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
26.09.2019 г., 7:37 ч.

Покръстването на Тор 

  Поезия
392 1 4

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Из лабиринтите на ледения замък

изгубих себе си. А чуждото тегло

над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.

 

Пред мъртвите отдавна, древни божества

не искам да те съзерцавам коленичил.

Как им принасяш в жертва клетвени слова,

уж само мой, а всъщност – ничий.

 

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Да те деля с това, което ни разделя.

Чукът в ръцете ми свисти протяжно, зло –

не си почива Любовта дори в неделя.

 

Пред стария, видял какво ли не диван –

сърцето ми – в парченца счупен син екран. 

 

 

24.09.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мариана. Важното е да си поставяме постижими цели. А темата не е оригинална. В началото на 90-те бях публикувала есе, което се казваше "Когато телевизията е Господ". Нещата не са се променили много оттогава, че и от преди това. Само че сега Ален Делон със синия балон се казва Крис Хемсуърт и е с чука на Тор. Идолите са различни, явлението е същото. И трябва да внимаваме да не изгубим себе си в преклонението си пред тях. Аз изгубих цяла строфа. Усмивка.
  • Благодаря, Райна. За съжаление съм и разсеяна. Радвам се, че ме четеш, въпреки това. Много ти благодаря.
  • "Да те деля с това, което ни разделя." Страхотна си ,Мария! Обичам да те чета*
  • Пропуснала съм втората строфа:

    Обръгнах на корони трънени, венци
    над тронове безмълвни. И безкрайни
    редици от прислужници – скопци,
    понесли свещници с елей от тайни.

    Извинявам се заради бързането си, което ми отмъкна строфата. Но е важна, затова я допълних в коментара.
Предложения
: ??:??