Бенджи (Албена Стоянова)
23 17
4.04.2008 г., 13:57 ч.

Полет 

  Поезия » Любовна
817 0 6

 

 

 

В кълбо от възли, от страдания

заплетени, разкъсани, безчетни,

в кълбо от радостни, от пагубни желания,

по кръстопъти пусти и самотни,

душата ми се лута окована,

сърцето ми изгаря в жива рана.

И търсят вечно щастието земно,

човешка близост, малко топлина,

но слънцето за тях огрява в черно,

от огъня им лъха хладинка.

И търсят в мрака твоите очи,

ослушват се в тишината за гласa ти,

а времето обезумяло пак хвърчи

и всичко в тях крещи:

Къде си ти? Къде си ти?

И само в твоята прегръдка съм щастлива,

и само твоите ласки ме горят,

сърцето ми, душата ми те молят:

  Недей отива! Недей отива!

Ти си целият любов, ти всичко съзидаваш,

ти си всяка мъка, преминеш ли след себе, разрушаваш,

ти си лед и огън, ти си зло,

в сърцето ми свило гнездо.

При тебе няма цветни неща -

нито черно, нито бяло -

едно голямо сиво петно,

което всичко в мен е заляло.

Невъзможно ми е да те мразя,

много трудно е да те обичам,

и бягам от теб, и към тебе пак лазя,

и мразя се, че те обичам.

И ако твоята любов е мъка,

то в мъка нека да горя

и нека да умра от твоята ръка,

и нека да те победя...

... Ах, как силно искам да летя...

 

© Албена Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??