Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ
и призовава совите от други измерения.
Крилата й от черното добиват още мощ,
наслагват кръговете тъмни от съмнения.
Сега сме само двамата в игра на ти и аз,
а вечността безизразно напред се вглежда.
С прецизност рентгенова вече е зад нас,
анфас посреща нашата забравена надежда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация