Птиците са на ята... и бягат
сякаш ги гони Дявол не зимата
Момичетата се учат да пекат мъфини
Бирата не е нужна
Защото пот не се стича
между гърдите на красавицата от бара
Полета от мъртви слънчогледи
разплакват деца и поетите
Морето е много сърдито
на русалската със сухи коси
Тя няма пясък под ноктите
И по кожата солени следи
Хълмовете жълтеят
А морето самоубива вълни
в брегове-самотници
Пеейки песни-забравени
За самодиви и разбойници
По пътя към София слънчогледите разказват истории за минало лято (но само на поети и пътешественици)
Старците - затворили бурканите
Нацепили дървата
Жалеят по младини и децата си
Както девойка жали невинността и любимия
Слънчогледите умират за да узреят смокините
През Септември
Най-лични са неделите
Девойките със смокини по брадичките
Мъжете с пакост в погледа
Цигарите - изгарящи по миналото
(И есента в канелени пръчици)
Слънчогледите са вече прежалени
Натали П.
© Натали П. Всички права запазени