Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът,
със галещ бледите ми скули звук,
от купола, среднощноавгустовски, ярък,
по огъня му чувствам, че си тук.
Когато чуя как планинско ехо
открадва изпод взора строг на бука
дъха на ручейния смях и флейти,
та закънтят в душата ми - си тука. ...