Назрява бунт и времето е въ́лче .
Мълчанието не е диалог.
Ще имам ли кураж – да се опълча
срещу поредния измислен Бог?
Живях в подмолите на две епохи
За трета – няма да ми дойде ред.
Навярно грешно някому се молих,
но не потекоха реки от мед.
Додея ми от медиен скрибуцък,
омръзна ми да бъда все – На нож!
писна ми от цветни революции,
а да не струва вярата и грош.
Как всеки къта личната си злоба –
като безценен рядък диамант.
Дано сълзата ми продъни джоба
на някой ненаситен интригант.
Безпътно е и коренът – където
подирих отговора, излиня.
Щом крепостта отвътре е превзета,
кому е нужна моята война?
© Валентина Йотова Всички права запазени