На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши

не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!

Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен

от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
 

В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони!

Пред кого споменавам изкуство? Аз се питам кога ще прогоня

от земята на Крум и на Петър костюмарите „наши“ лъжливи!

С тях е мъка поредният метър, а и дните са някак си сиви!
 

Безтегловно животът изгаря! Село Воден без спомен умира!

Политикът спокойно повтаря, че тъгата започва да спира

за народа, обичан от него, за мъжете, децата, жените!

Разорен от ужасното его, издълбава словесно сълзите!
 

Изгоряха селата злощастно! Не намираме точните думи!

Ще го кажа в тегобата ясно на мъжете с блестящи костюми:

„Забравете къде са парите! До народа си скъп застанете!

Затворете си бързо устите и с момчетата смели гасете!“.