Посветено на съпруга ми, с много обич, за петдесетгодишния юбилей!
Половин век - половин съдба.
Преминал си през топлите сезони,
през пролет китна - красота
и лято, с натежали плодни клони.
Събирал слънцето от младостта,
надмогнал всички летни урагани,
в душата съхранил си тази топлина
на въгленчето-амулет, за да те брани.
Днес, прекрачвайки към есента,
огледай се в очите на децата.
Посей надеждата и в техните сърца,
и мъдростта, натрупал от съдбата.
И пътя свой достойно продължи,
защото той е лична провокация.
Събирай спомени, но сбъдвай и мечти!
Зимата срещни... без абдикация!!!
© Таня Мезева Всички права запазени