Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти
трус, по сила вторичен, магнитуд не пести.
Деформира релефа и взривява дъна,
дави пристан, утеха, потопява деня.
Рязък отлив, засмукал всичко живо за миг,
лъч самотно мъждука в развилнелия пик.
Сеизмичната зона ще утихне в зори,
приводнил се отломък упорито кърви.