Полудях да те търся. По тревите заничах, във звездите се взирах, до луната пътувах... и земята пребродих да те диря, любов. Превъзмогнах страха си и нарамих мечтите си... в скитница се превърнах, диреща брод. Във съня си те чаках, от безсилия плаках... до премала жадувах да те имам, любов. Уморена и прашна се поспрях да отдъхна... и тогава те чух! Ти си ме чакала, да те открия... в мен си живяла любов.
Хубав стих,Жени!
...................
Подарявам ти този мой стих:
/Човек дълго търси приятелите си...
намерили ги - дълго ги обича/
Дълго те търсих, любов.
Кого ли не питах за тебе...
Звездите вечер ми сторваха път,
луната ми светеше, даже и денем.
Пиех от всеки извор пенлив -
да усетя вкуса, по който да те позная.
Прегръщах ствола на всяко дърво,
и мечтаех, намеря ли те-
да те извая.
Летях на крилото на силен орел.
После стремглаво се спусках надолу.
С вълните умирах ден подир ден
и вятъра молих да те открие
и да те прати при мен. Но...
Аз сама те намерих, любов!
Толкова време те търсих.
Тук съм, на прага. Отвори!
Приюти ме!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.