Не гледай в мен с тези очи -
напомнящи безсънните нощи, щастливите дни.
Ненавиждам ги!
Донесоха само сълзи.
Ярост в мен кипи,
защо света ми промени?!
Защо нас сътвори
върху илюзии и лъжи?!
Защо обичаш ме ти
непостоянно, като морски вълни?!
Недей, не говори,
достатъчен ми е погледа ти...
да полудея съвсем, да забравя за мен...
© Мия Николова Всички права запазени