Полужива съм, в краката ти се влача.
Боли ме, но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам, отново да запееш.
Нито ще се надявам за мен да копнееш.
Полужива съм, в мислите ти място нямам.
Ще спра да дишам. Нямам право да се надявам.
Тези стаи. Толкова празни, без звук.
Имат нужда от музиката ти, отново да е тук.
Полужива съм. Недостойна. Негодна.
Вече не съм аз. Само на мен подобна.
До кръв устни ще стискам. Нека боли.
Не ще те моля да се връщаш. Кърви. ...