Научих се да бъда Пепеляшка
... полуреална и полуизмислена
в скучен свят... в стени от пушеци...
с очи усмихнати -
душа до лудост празна...
Преглъщах се...
и себе си...
и всички псевдопринцове..
Недообичана...
полуразбрана
тръгвах си от всички балове...
... Не стигах до каляските
преди да станат тикви...
раздрах мечтите си
от търсене на вярното...
Скучна бях... и съм...
до сивота измачкана...
От пусто в празното...
... преливам се...
По мярка станаха ми
всичките пантофки...
но всички... студено-стъклени
и призрачно самотни...
Изстинала съм вече от очакване...
от бурни чувства...
даже спряла съм да чувствам...
себе си...
© Тони Димитрова Всички права запазени