Вървя в дъжда самичък - пролет е,
небето - сиво, улиците - мокри.
Но аз не съм отчаян (моля те!) -
имам зимно яке да ме топли.
Мисля за нещата от живота
(не че много съм им спец),
а водата си се лее кротко
и пробива в левия ми кец.
Къде ще стигна? Правя се, че знам -
имам образ някакъв описан.
Един с цилиндър си говори сам,
но да се спирам няма смисъл.
Вървя, а хора в дъждобрани
ми се чудят на какво се смея.
Те не знаят, че в джобове длани
стиснал съм в очакване на нея.
Нея - светлината на сърцето,
която съм от другите укрил.
Признавам, чувствам се нелепо -
със зимно яке през април.
Мечтател
05.04.2015г.
© Любомир Всички права запазени