Стоя сам със снимка твоя във ръка,
свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.
Боли и очите тъжни плачат.
Крия се, не желая да ме виждат.
От нищото очаквам телефонен звън,
макар да знам, че мракът няма телефон.
Да се изправя не искам и не мога,
там в ъгъла страха ми ме притиска.
Страх от тази стая да изляза,
страх към слънцето отново да погледна.
Защото знам, че просто го няма -
и то със тебе помръкна. ...