Полъх

Посрещам утрото с надежда,
изпращам деня със сълзи
и само лъч от копнежа идва да ме навести.

Ах, дете. Ти си още дете,
ала защо ли те обикнах?
Нима лястовицата сама себе си лови,
покорена от лъжовните съдби?

Ето, идва ден, нова надежда за стара любов,
ново начало за затихващ живот.
Как обичам в ръцете ти да стена под утринното слънце,
но кажи ми, Боже, кой път да поема - неразбрана, наругана, отчуждена.