Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
22.10.2019 г., 12:39 ч.

Помазване 

  Поезия » Бели стихове
1521 5 7

 

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно,
изтриваха им костите и ставите
и хвърляха лилавата им кожа
в паничките на бедните си братя.

 

Най-верните я дъвчеха и също
полека лилавееха по края
повярвали, че също се издигат
над угарите черни на съдбата,
но миг преди крила да им изникнат
умираха от студ или инфарктно.

 

Студено ми е без да съм опитал
парчето подаяние и хвърлям
паничката си. Нека ме накажат!
Остриганите никой не помазва
и въшките ги хапят, за да помнят
защо от овчедушие не блеят.

 

И аз не блея. Паля си цигара.
Димът е възлютивата спирала,
която се извива към небето
и искам някой облак да я вдиша,
да кихне с исполинската си сила
и вихърът земята да прочисти
от всичките овчарчета лъжливи.
Тогава нека Господ ме помаже.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Финалът!
  • А после ги измиваха старателно,
    изтриваха им костите и ставите
    и хвърляха лилавата им кожа
    в паничките на бедните си братя.

    Забележително!
  • Благодаря, приятели! Страхотно наблюдение, Краси!
  • Поздравявам те.
    Много е хубаво!
  • "И аз не блея. Паля си цигара."
    !!!
  • Прекрасна лирична изповед!
    А може би наистина идва време за една кихаща усмивка на Господ?
    Светът в библейски план върви към един Содом и Гомор...
    Поздравления,Цвета!
  • Последните пет стиха в акростих оформят "идиот". Може и да е случайност, а може и да не е.
Предложения
: ??:??