Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
6.06.2015 г., 21:48 ч.

Помилване 

  Поезия
585 0 5

Помилване

 

Съдбата неразумно ме помилва,
сред хищници, проядени от зло.
Очаквах, че и аз ще стана килър –
така в живота вечно е било.


Но лошото превърна ме във птица –
един невзрачен, смешно-бял врабец.
И тъй като не паснах на матрица,
врабецът в мен, превърна се в беглец.

 

Преследваха го, както се преследва
най-злият враг – със злоба и със хъс.
Но птича смърт застига като клетва,
изплаши се врагът от тежък кръст.

 

Сега съм крива – скитница проклета,
разнищена от норми за живот.
Обърка май планетите врабчето,
и Принцът тук би станал идиот.

 

Цвета Иванова

 

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ви! Радвам се, че стихът ви харесва. Уважавам мнението ви. Впечатлена съм от стиховете ти, Младен. Ели, харесвам твоят стил на писане.
  • Браво!
  • Допадат ми темите, които разработваш, Цвети. И стилът на писане.
    Следя публикациите ти.
  • "Но лошото превърна ме във птица –
    един невзрачен, смешно-бял врабец.
    И тъй като не паснах на матрица,
    врабецът в мен, превърна се в беглец."

    Чудесна визуализация на този алегоричен пасаж. Сякаш тук е сърцето на текста. Импонира ми начинът ти на писане, Цвети! Поздравление!
  • !!!
Предложения
: ??:??