Премери ли с бръснача на прецизното
дали сега си влюбен в който трябва?
Помисли ли, че давиш се в несбъднато
желание... кървящо с нова рана?
Ти вкуси ли диханията с устните,
изтръгнати с оргазмите от любене?
Почувства ли плътта, за теб пулсираща
и писъка, отекнал в празнодумие?
Причинен си, със сънища се храниш,
защото там изричам: Запомни ме.
Обичаш ли ме?... Повече ме мразиш.
Сега прошепвам само: Забрави ме...
© Кремена Стоева Всички права запазени