Помни ме все усмихната и дива!
Помни ме с поглед прикован към теб в захлас!
Помни ме безумно влюбена и жива!
Помни ме чак до сетния си час!
Помни ме ти такава,
а не каквато съм в момента аз -
обляна в сълзи, угасваща жарава.
Това е нараненото ми а не истинското "АЗ".
Но, освен това, ти помни,
как страдoх и плаках за теб.
Ти сам прецени от всички жени,
не обичах ли аз най-истински теб?
Ти казваш, че обич не търсиш,
но моята вече имаш я, знай.
Приеми я, отхвърли я или каквото там си решиш.
Тя твоя е и то - до край!
© Галина Всички права запазени