Забрави за думите - лъжат понякога.
И са казали, каквото трябва.
Отзвучават със времето -
по-бързо от всякога.
И са без смисъл отдавна.
Забрави мойто докосване -
ще е безпочвено утре
и може би смешно ще ти изглежда.
Плътта застрашена е от износване.
Времето взима и нищо не връща…
Помни онзи дъх нестаен,
онези неволни усмивки
и погледа - дълбок и зелен,
и трепета от нищо нестихващ,
и аромата на люляк, който обичаш,
и въздишките с вкус желание,
и плахостта, която отричаше,
и чувството - объркано, смаяно…
И тишината, в която ме гледаше -
нея помни, ако мене забравиш.
Така, щом е тихо навън, ще се сещаш
за мене, за нас, за тогава...
© Някоя Всички права запазени