Скачаш ли ти, скачам и аз... забрави ли?

Какви лудории с теб сме правили?

Колко време ти отне? Вече спиш ли добре?

Изцяло обърни ми гръб поне!

Да не виждаш как падам на колене.

Много време ли мина? За мен не!

Но явно както идвайки таз зима

любовта в теб си замина.

Грешки всеки прави,

нали още сме млади!

Иронична е съдбата да ни събира по местата

дето до скоро си ми държал ръката.

От всяка среща раната кърви,

а ти ми сипваш още сол дори.

И вече късно ако призная, че те желая.

Какъв би бил краят?

Аз зная! Затова си трая

и се опитвам да забравя.

Скачаш ли ти, скачам и аз... Помниш ли?