Помниш ли денят, нашият ден,

като два гълъба летяхме,

красотата ни следваше в мига,

бяхме плахо щастливи.

Но щастието е много красиво,

на порции влиза в сърцето

и там топли душата моя.

Радвай се на всеки миг, на всеки час,

че нас ни има в този объркан свят.

А любовта ти разцъфтява и расте,

гърдите изпълва с топлина и зов

да не свършват красотите в душата.

О, каква любов, безумно луда.

Светеща и шепнеща ласка за сърцето.