Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими?
Дали ги тананикаш, когато си сам?
Как ритъмът пареше в дните ни сиви,
а нощем превръщаше болката в плам?
Помниш ли как по града се изгубвахме,
дъхът не достига, кръвта ни гори?
Отровата във вените с нас се преплиташе,
и нищо не можеше нас да сломи. ...