Помниш ли още
как ти казвах "обичам те"?
Помниш ли нощите, в които се вричахме,
че нищо няма да ни раздели?
Помниш ли още очите ми -
изпълнени с нежност към теб?
Помниш ли мечтите ни -
да бъдем заедно завинаги?
Помниш ли още
как заравяше пръсти в косата ми
преди да заспим?
Помниш ли как галеше лицето ми,
когато се събуждахме сутрин?
Помниш ли дните, безкрайните,
изпълнени с толкова смях?
Помниш ли звездите, сияйните,
сякаш греещи само за нас?
Помниш ли болкта в очите ми,
когато ми каза: "Прости!
За друга копнее сърцето ми,
ти си върви"!?
© Юлия Петрова Всички права запазени